FAIL (the browser should render some flash content, not this).
Bulgarian (Български)English (United Kingdom)

Антиглобализъм и антиамериканизъм

Как да се обясни все по-силно разрастващата се от 1999 г. насам война срещу глобализацията? ...

повече

Интервю с Вера Мутафчиева

Светослав Малинов: В края на 2002 г. Нов Български Университет бе домакин на необичайно празненство. ...

повече

Индивидуалният подход като бъдеще на Тра

Както показа убедително извънредно успешната програма от дванадесет стъпки на Дружеството на анонимните алкохолици, чов...

повече
-
+
4
Кой е онлайн
В момента има 47 посетителя в сайта

Интервю с Георги Фотев

Георги Фотев (професор, доктор на философските науки) е роден на 24 август 1941 г. Неговият жизнен път по времето на комунистическия режим е труден. Завършил е философия в СУ “Св. Климент Охридски” през 1968 г. За професор по социология е избран през 1989 г. От 1990 до 2004 г. е директор на Института по социология на БАН. Дълги години преподава в СУ “Св. Климент Охридски”, катедра “Социология”. Чел е лекции в редица престижни чуждестранни университети. Професор Фотев е автор на над 200 научни публикации, значителен брой от тях в чужбина. Има научни публикации в над 15 страни. Сенатът на Европейската академия на науките и изкуствата го избира за действителен член на академията през 1993 г. Членува и в други международни научни организации. Той е почетен гражданин на щата Оклохома (САЩ). Автор е на книгите: Социологическите теории на Е. Дюркем, В. Парето, М. Вебер (1979), Принципите на позитивистката социология (1982), Социална реалност и въображение (1986, 1996 – на гръцки език, 1996 – второ издание), Гражданското общество (1992, 1996 – на гръцки език), История на социологията в два тома (1993, 2002 – второ издание), Другият етнос (1994), Криза на легитимността (1999), Смисъл на политиката (1999), Ethnicity, Religion and Politics (1999), Граници на политиката (2001), Диалогична социология (2004) и др.

ЦИТАТ ЗА КОРИЦАТА

Днес тезата за “необвързания” и “свободно реещ се” интелектуалец (противопоставена на тезата за политическата ангажираност) е подлост и прикрит страх. За мен най-висша добродетел в науката е интелектуалната честност.

Светослав Малинов: Нямате ли чувството, че самата дума “социология” (съответно “социолог”) се нуждае в наши дни от специално обяснение и най-вече защита поради прекомерната º употреба?

Георги Фотев: Разбирам добре подтекста на Вашия въпрос. Ще си позволя преди всичко “отклонение”. Социологията е велика наука и може би една от най-сложните и трудни науки сред ансамбъла на модерните науки изобщо, поне поради природата на нейния предмет. Дисциплинарната структура на социологията включва близо петдесет познавателно и социално институционализирани социологически дисциплини. Това е главозамайващо. Най-добрата защита са произведенията на големите социолози. На всичко отгоре модерната социология е полипарадигмална наука – теза, която аз отстоявам в своите главни съчинения и особено в монументалния ми двутомен труд История на социологията, който публикувах след промените, а не знаех и никой не знаеше, че ще настъпи колапсът на тоталитарно-комунистическата система. Има и чудеса в този живот, защото има граници на човешкото познание. За разлика от Бог, човек не е всезнаещ, всевиждащ и всеможещ. Чудесата са последната ни надежда и това в известен смисъл не е глупава настроеност, ако не е подсечена нашата воля за знание, ако не сме пленници на меланхолия и декадентство. Продължавам да изпитвам трепет в душата си пред думата “социология”. Но Вие ме питате за нещо друго. Аз не знам какво може да се направи срещу злоупотребите със социологията. Всъщност знам. Нищо не може да се направи. Най-висшата добродетел в науката изобщо е интелектуалната честност. Добродетелите обаче са въпрос на личен избор и на характер, а те не са рационални конструкти…

Св. М.: Прави ли са социолозите (в истинския смисъл на думата) да претендират за “короната” на социалните науки? Спомням си как в началото на 90-те години се твърдеше, че няма нужда от политология, защото една “политическа социология” би свършила по-добра работа?

Г. Ф.: Не, социологията не може да претендира за “короната”. Огюст Конт си е въобразявал, че детронирайки философията като “царица на науките”, създадената от него социология ще заеме трона. С риск да внеса евентуално объркване сред някои читатели, ще кажа, че науката изобщо, в т.ч. социологията, не е безусловно привилегированата гледна точка. Политологията има право на съществуване, както всяка друга социално-хуманитарна наука, в т.ч. и социологията на политиката. “Социологическият империализъм” е фалшива идеология. В моята последна книга (чудовищна по обема си) Диалогична социология смятам, че взривявам т.нар. от мен “монологичен разум”, но това е една твърде, твърде сложна тема, за която тук не мога да говоря нито кратко, нито популярно.

Св. М.: До голяма степен сте се развили като учен в среда, в която не е имало свобода на словото и свободен достъп до информация. Кои бяха Вашите авторитети и учители?

Г. Ф.: По-голямата част от живота ми премина в условията на мракобесния комунистически режим. Когато съм бил дете, в моята страна са убивали дори свещеници. Какво да говорим?! Баща ми е бил политически емигрант в Западна Германия. Семейството ни беше изселено. Не са ми разрешавали да кандидатствам в никакви висши учебни заведения и т.н., и т.н. Има толкова много хора, които знаят за какво се говори и имат своите разкази. Майка ми, дядо ми и техните разкази за баща ми ни направиха съпричастни към високите и непреходни ценности на живота, а ценностите нищо не може да сломи. Имал съм прекрасни учители и авторитети, такива от плът и кръв, и книгите. Не мога да изредя всички имена. Отдавна съм стигнал до правдивостта на по-късно откритото изречение в “Майстора и Маргарита” на Булгаков, че всъщност всички хора са добри. Човек може да се научи от всеки, стига да има доброта в сърцето си.

Св. М.: Има ли “българска социологическа школа”?

Г. Ф.: Говореха за “българска социологическа школа”. Неспециалистите не биха могли да знаят какво се има предвид. Аз не принадлежа към тази марксистко-ленинска школа, в която българското е съветски марксизъм-ленинизъм. Не ми се говори на тази тема. Питайте други. Аз съм огорчен. Толкова.

Св. М.: Известно е, че сте се срещали лично с повечето от големите съвременни имена в социологията. Бихте ли споделили впечатленията си за някои от тях?