FAIL (the browser should render some flash content, not this).
Bulgarian (Български)English (United Kingdom)

Свободният университет или цената на пра

1. Проблемът: одържавяването на частното Настоящият анализ е базиран върху историята на Свободният университет – пър...

повече

Интервю с Димитър Паница

Светослав Малинов: Много се говори за разликите между Европа и Америка – политически, културни и ...

повече

Трансформациите на българската партийна

Противопоставянето на БСП и СДС се посочва от много политици и анализатори като основен недостатък ...

повече
-
+
4
Кой е онлайн
В момента има 30 посетителя в сайта

Митрополит Методий Кусев и националният въпрос

 

Може би най-тъжната констатация, която трябва да направим от писанията на митрополита, е, че нашият народ тогава е бил политически незрял, недалновиден и наивен; липсвала му е достатъчно силна патриотична нотка – вяра в собствените му сили и самочувствие, за да успее сам да доведе борбата за осъществяване на националния си идеал до победен край.

Шести противник: държавните и политическите водачи на народа ни.

Русофилщината на политическите и държавните водачи на България сама по себе си не е единственият им проблем. Тя намерила място в душите им, тъй като робската психика предполага стремеж към покорство и предоверяване на някой друг, вместо вяра в себе си и собствените си сили. Тя издава лична неувереност и слабо самочувствие, провокирани от психическа незрялост, недостатъчно знание, неопитност и  липса на готовност българските политици да се впуснат в голямата игра на европейската и световната политика, да се борят и да успеят да спечелят. В едно писмо до министър Р. Даскалов Методий Кусев изтъква именно това, че “тяхната работа е осуетявала и обръщала в поражение победите на народа (войската) във всички войни...” Митрополитът критикува остро и поговорката “преклонена глава сабя не я сече”, която е била основен погрешен принцип за действие в управлението ни. И Методий, давайки за пример Турция, изказва знаменателните си думи: “По-добре щеше да е за България да се опълчи срещу несправедливите искания на Солунския мир, а ако Съглашението реши да поведе война срещу малкия български народ, то по-добре щеше да е за него да загине горд и свободен, а не да продължи да живее под тяхна диктовка унизен и роб!

Наистина, такива думи могат да са максима само за човек, израснал твърде много, надскочил повечето политици, интелектуалци и духовници от онова време, човек с действително свободен и независим дух! Колко актуално звучат неговите думи и през 1998–2003 г., когато ги свързваме с подобната ситуация, в която се намира сега народът ни...

Печален извод: всички институции и среди у нас, всички интелектуалци, целият народ до Балканската война, а и след нея са били “до безумие” предани и верни на Русия, докато не са се уверили окончателно, че тя преследва единствено свои собствени егоистични интереси и изобщо не я интересуват българските стремежи. Оттук следва, че ако някой би дръзнал да издигне глас в обществото срещу Русия, пък било то и като предупреждение за надвиснала от нейна страна опасност над нас и катастрофа, без значение дали този глас е прав или не, то, който би се осмелил да сигнализира, непременно ще попадне под остър натиск и в немилост от всички страни. Натиск не само от руската “разведка” в земите ни, но и от страна на тяхното лоби тук – на своите, на заблудените българи-русофили с достатъчно високо положение и власт, за да му напакостят и навредят по всякакъв начин (чрез открити нападки, слухове и клевети в пресата, през административни спънки и натиск, та дори до заточение и смърт) – изобщо от страна на своя целокупен народ, за благото на който всъщност Методий се е борил. Какъв парадокс!?

С други думи, тежко и горко било положението на дедите ни, зобиколени отвсякъде с врагове и зложелатели и без нито един искрен приятел. Най-вероятното в подобна неравна борба е било българският народ да загуби. Не само това, но и всички вражески сили – малки и големи, откровено се стремели да разкъсат и поделят помежду си земите ни. Срещу тези многобройни и мощни противници се изправили единици трезви родолюбци като Методий Кусев. Фактически  единствено и само на такива като тях дължим свободното и независимо днес име България. Нека проследим по-нататъшната съпротива на архимандрит Методий:

1. При пребиваването му в Русия (1886 –1892).

По онова време в Сърбия започвал да се прокрадва великосръбският шовинизъм38 с неговите измислени претенции за Македония. Общественост, интелигенция и политици се убеждавали взаимно и се самонавивали да заграбят македонските земи на българите. През 1889 г. Санктпетербургското славянско общество издало в едно свое списание географска карта с нанесени върху нея данни за териториите на Балканския полуостров и славянското население там – приблизителен вид, брой и принадлежност. На същото изображение “славянското”39 население на областта Македония било отбелязано с цвета, с който било нанесено населението на България, т.е. жителите и на държавата ни, и в Македония (тогава под турска власт) били едни и същи – българи. Тази карта предизвикала такава истерия в малка Сърбия, че правителството и посолството є “бомбардирали” политико-административното управление на Русия с телеграми-протести и възмущения – как е възможно да се обнародва такъв (осуетяващ плановете и алчната им политика) “неверен” факт…

Славянското дружество разрешило възникналия проблем по соломоновски. На едно свое събрание от учени хора организирало среща-диспут и поканило сръбския посланик Симич, хърватина-археолог Ст. Веркович и архимандрит Методий, който довел със себе си 14 семинаристи – българи от Македония. Първо била дадена думата на сърбина. Той казал, че сърбите не искали нищо несправедливо. Градовете Ниш и Пирот били получени от тях съвсем законно след конгреса в Берлин (1878 г.). Описвайки случая в една своя книжка40, Методий отбелязва, че изгоненият от Ниш по онова време български владика Евстатий разказвал, че сърбите провели страшен терор в окупираните наши земи и принуждавали българите да се записват като сърби в анкета-петиция. Сърбите бесели онези, които отказвали!? По този начин въпросната петиция била представена в Берлин “доказвайки”, че сърбите надвишават българите в тези територии с (цели)18 гласа!..41

След изказването на сърбина Методий Кусев започнал с присъщото си великолепно умение на ритор и защитник на истината, на българската национална кауза, с думите: “Историята не може да лъже.” И продължил, посочвайки, че там е записан един ромейски император, който унищожил Първата българска империя, чиято столица бил гр. Охрид, Македония, а владенията є се простирали далеч отвъд р. Дунав и включвала в границите си даже днешните сръбски земи. Та този император поради жестокостта си е бил наречен още през ХІ в. Василий Българоубиец. Ако това е било в рамките на сръбска държава и земи, защо тогава не са го нарекли Василий Сърбоубиец? (Думите му били посрещнати с ръкопляскания.)

Следващият аргумент бил, че Цариградската вселенска патриаршия никога не би фалшифицирала историята в полза на българите. Напротив, тя се е старала винаги да представя нещата така, като че ли тези земи са по-скоро ромейско-гръцки, отколкото български. И въпреки това в диптихите на Охридската българска архиепископия, когато през ХVІІІ в. тя била унищожена и присъединена под ведомството на Цариград42, като се има предвид етническият облик на населението там, могат да се намерят до днес следните титли на владиците на всички епархии:

— на костурския  владика – “Митрополит Костурски и Екзарх на цяла древна България”;

— на битолския – “Митрополит Пелагонийски и Екзарх на цяла Българска Македония”;

— на скопския – “Скопски Митрополит и Екзарх на цяла горна Българска Македония”…

Даже и по време на решаването на българския църковен въпрос, въпреки неодобрението на гърците, пелагонийският гръцки владика Венедикт не се е противил в богослужението да го славословят като “Екзарх на цяла Българска Македония”...

Известно е, продължил Методий, че гръцкият печат е враждебен  на българите в Македония. С цел да се представи населението там за небългарско, във вестниците се появили твърдения, че Южна Македония е населена с “българогласни елини”, т.е. с гърци, които уж постепенно били възприели българския език (нещо твърде невъзможно за гърци)43. При това гърците и сърбите са в добри отношения и вестниците им не пишат материали едни срещу други. В Санкт Петербург, където има множество сърби, се получават често и доста гръцки вестници. Защо тогава в нито една статия не се появява твърдение за “сърбогласни елини” в Македония, а напротив, и до днес гръцките репортери продължават да наричат  тези жители  “Българогласни елини”?!..44

И нататък все в същия дух аргументите на великолепния Методий, 9 на брой, предизвикали смазващо поражение на мегаломанските, жалки и смехотворни претенции на сръбския посланик. Той не издържал, станал и напуснал събранието, а нашият архимандрит приел аплодисменти, овации и поздравления за блестящата си пледоария и защита.

След тази случка сръбският посланик Симич не можел повече да предявява претенции към Македония пред руските министри, подал си оставката (поне това му прави чест) и напуснал Санкт Петербург. Наистина блестяща победа!

По-късно Методий описал горната случка, оформяйки я като малка книжка и през 1913 г. я публикувал. Това са ценни данни и информация за потомците, които трябва да са наясно с тези факти от историята ни, както и с начините за защита и отстояване на истината за нашата национална кауза. А начини за това, се оказва, че има: истината и добре оформеното и представено слово на времето му и на мястото му. Всички тези фактори трябва да са съчетани. Методий точно това и направил.