FAIL (the browser should render some flash content, not this).
Bulgarian (Български)English (United Kingdom)

Атмосферата на глобална сигурност след 1

От 11 септември 2001 Съединените щати са в глобална война срещу тероризма. Какво е историческото ...

повече

За НАТО, сигурността и новите карти

По повод на една покана Несъмнената важност на отправената към България покана за присъединяване към НАТ...

повече

Само за консерватори

Маргарет Тачър. Държавническото изкуство. Стратегии за един променящ се свят Margaret Thatcher. Statecraft. Strategies for ...

повече
-
+
4
Кой е онлайн
В момента има 32 посетителя в сайта

Митрополит Методий Кусев и националният въпрос

 

6. Две годни по-късно, през  1873 г., Тодор Кусев приел монашеско подстрижение с името Методий. Скоро поради активността и изключителните си качества станал протосингел на пловдивския митрополит Панарет, а по-късно и пръв помощник, а и заместник и на самия български екзарх.

Пряко или косвено участие в революционната борба и Априлското въстание (1876 г.):

7. По време на Априлското въстание  Методий, вече архимандрит,  освен че бил във връзка с въстаническите среди – пряк член на революционния комитет, разнасял сведения и организирал подготовката на въстанието.

8. След вълненията в Перущица архимандритът проявил изключителна смелост по предотвратяване на повторно клане там. От властта пристигнал ултиматум, че ако въстаниците не се махнат от областта, на другия ден градът няма да съществува. Методий отишъл направо в конака16. Управляващият, Алил паша, щом го видял, казал: “Папаз ефенди, Коранът забранява на правоверните да правят пакост на християни и затова жителите на Перущица няма от какво да се страхуват, ако не са бунтовници...”

Методий отговорил: “Паша ефенди, в Евангелието на Исус се казва: “Ако някой от управляващото племе17 те удари по едната страна, обърни му и другата”... Е, има християни, които не изпълняват Евангелието и се бунтуват срещу властта. Но така има и мюсюлмани, които не изпълняват Корана и вършат престъпления. Затова идвам аз, да моля да предотвратите действията на тези мюсюлмани, които не изпълняват Корана. Нали властта е за това – да наказва онези християни, които не спазват Евангелието и онези мюсюлмани, които не изпълняват Корана... ” И понеже пашата смаян не знаел какво да каже, секретарят му се обадил: “Целият твой народ е въстанал и ти имаш куража да дойдеш тук? ” “Вярно е – отвърнал архимандритът, – че целият народ е напуснал селата и се е оттеглил по горите. Но как е отишъл? Отишъл с бебета, жени, деца. Това въстание ли е или бягство? Бягство от страх да не ги заколят. Каква ще е вашата заслуга пред държавата [Турция], ако представите, че целият народ с деца и жени е въстанал, загдето не може да търпи турско владичество? Така ще опозорите империята!.. ”

Незнаейки какво да отговори, Азис паша, макар и неохотно, се съгласил с това твърдение и приел да се създаде комисия, която да отиде в Перущица и “да помири мюсюлманите с българите”... По този начин повторно клане над българи било избегнато. Де да имахме малко повече такива великолепни оратори и политици като Методий…

9. След въстанието от 1876 г. Родопите и Средногорието били удавени в кръв. Оповестяването на този факт пред света обаче би дискредитирало Турската империя; затова властта в Цариград взела мерки за “информационно затъмнение” по въпроса. Даже ако и при това положение светът един ден беше научил за това, щеше да е твърде късно, когато всичко имало давност и каквато и да било реакция срещу безчинствата и кланетата над българския народ при потушаване на въстанието би била безпредметна. По този начин раните биха се забравили, българите – обезсърчили от това, че саможертвата им е обезсмислена, а световната общественост – без възможност да реагира и да вземе адекватни решения на момента, навреме.

Затова задача номер едно пред един български патриот, истински стратег, би било непременно да се постигне целта на въстанието – оповестяване на жестокостите и оттам да се провокира намесата на Великите сили в полза на изстрадалите българи. Тоест трябвало спешно да се разпространи информацията за зверствата, въпреки мерките на турската власт срещу това. Точно така постъпил и архимандрит Методий в случая. Въпреки че по същото време било изключително опасно да се излиза вън от къщи, защото всеки българин (мъж), срещнат по улици и поля, бивал убиван, Методий лично обикалял и събрал данни за 41 опожарени села; увил описаната информация за това около краката си и, въпреки предупрежденията на мютесарифа18 за опасностите, на които можел да се натъкне, заминал за Цариград. Но достигането на тази информация до столицата още не била всичко, необходимо за крайния успех.

10. Ето защо, едновременно с това сам той разработил план за огласяване на зверствата и кланетата и го привел в изпълнение. Организирал таен “информационен” комитет, в който влезли К. Величков, Ст. Панаретов, М. Пелов и др., с цел събиране на доказателства по въпроса и редовно осведомяване за изстъпленията над населението ни по цялата българска земя. Данните приемал от свои доверени хора в Пловдив чрез техни дописки, които те изпращали (забележете!) с австрийска поща в Цариград... Всички сведения били грижливо систематизирани, превеждани на френски език и преписвани в десетки екземпляри от българските ученици в протестантския Робърт колеж (по онова време там имало много българи). Сам Методий се свързал със своите познайници от колежа – протестантските мисионери-преподаватели д-р А. Лонг и директора на колежа Уошбърн. Чрез тях преписи от данните попаднали и у посланиците Елиът и Гладстон, а чрез кореспондентите на вестниците “Таймс” – Макензи, и на “Дейли нюз” – Пиърс, важните вести се разпространили по света, с което била алармирана и световната общественост.

Именно огласяването на истината за турските зверства през 1876 г. станало главната причина Европа да започне да оказва натиск върху Турция за разглеждане на въпроса за българите и за следващи отстъпки от страна на Портата19 към тях. Точно по този повод била свикана веднага още същата есен (1876 г.) и Цариградската конференция.

Тъкмо тази европейска реакция предизвикала Русия да промени политиката си спрямо българите на 180°20. Дотогава, в стремежа си да заграби проливите, Руската империя се стараела да потушава революционните страсти на българите, дебнейки удобен момент да нападне и завладее Цариград. Но стресната от реакцията на Запада спрямо въстанието, тя сметнала, че може да загуби позиция, изоставайки от другите Велики сили; затова рязко избързала и месец-два по-късно, през зимата на 1876–1877г., обявила война на Турция, което довело и до нашето освобождение.

Всяка деспотична власт (дори до днес) е целяла именно това – да се крият и потулват делата є на насилие, терор и мракобесие. Така действала и турската власт по онова време. И Методий Кусев, съзнавайки това, разбрал нуждата и ползата от информационното огласяване като контрамярка за крайния успех на въстаническата саможертва – привличане на вниманието на световната общественост към българската трагедия. Затова и взел мерки да осуети стремежите на турското правителство, създавайки тази, в съвременен смисъл, “информационна агенция”. И интересното е, че управлението на една такава вековна империя, която при това разполагала с всички модерни за времето си възможности да преследва и пречи на едно подобно действие – достатъчно власт, средства, транспорт, разузнаване, оръжие, пълна собода на действие и никакъв външен контрол над делата си, фактически била надхитрена и победена от един “черноризец”21 като Методий, който с малка, но добре добре подбрана и организирана група от проверени и преценени хора, макар и с твърде ограничени възможности (без оръжие, без власт, без свобода за придвижване) тази групичка под отличното Кусево ръководство победила и постигнала намеренията си. Бих казал, поклон пред подвига им!

11. Но преди да се намеси Русия, още на въпросната конференция на посланици на Великите сили в Цариград през същата есен на 1876 г., турското правителство взело мерки да уталожи реакцията на Европа. Затова от наша страна, за да се доведат нещата докрай, Методий предприел спешни последващи действия, та да “подпомогне” взимането на правилни решения и по-справедлив изход за българите от това, като:

— организирал изработване на статистика на населението в Европейска Турция. Тя давала пълна картина на българското население в Тракия, Мизия, Македония и Добруджа. Погрижил се тя да бъде издадена дори в отделна брошурка на френски език и разпространена предварително по цяла Европа – до консули, посланици, журналисти и пр.;

— чрез своите връзки във вестниците “Курие д’Ориан”, “Ла Тюрки” и  др. архимандритът предизвикал и ответна анкета срещу фалшивата статистика на французина Синве, която помагала по-скоро на фанариотите и турците, отколкото на българите. И тук Методий също удържал победа. Въпросният французин се видял принуден да признае, че за изработване на своята статистика той е използвал главно данни, предоставени му от Цариградската патриаршия, която, както знаем, имала интерес да фалшифицира истината и да представя множество чисто български области за населени изцяло с гърци...

В крайна сметка, въпреки затрудненията22, тъкмо Кусевата статистика залегнала в основата на изработената по-късно карта на Санстефанска България.