FAIL (the browser should render some flash content, not this).
Bulgarian (Български)English (United Kingdom)

Poverty And Responsibility

The paper offers a theoretical reflection on the essence and genesis of poverty in modern ...

повече

Фройдистката психоанализа като дискредит

Статията разглежда полето на Рационалността в постмодерната епоха. Текстът доказва, че Рационалността е сериозно дискредитирана ...

повече

Запазвайки човешкото измерение

В статията си “Краят на парадигмата на прехода” Томас Кародърс укорява общността на радетелите за ...

повече
-
+
4
Кой е онлайн
В момента има 24 посетителя в сайта

Митрополит Методий Кусев и националният въпрос

но бил изпълнен с енергия и воля за действие. Той използвал при всякакъв повод тези свои оръжия по всички горепосочени начини. Съзнавал е, че понякога съвсем незначителни на пръв поглед постъпки, но извършени по правилния начин, на нужното място и в точното време се оказват изключително мащабни по своя смисъл и въздействие, често дори и съдбоносни по значние. 22-годишен, Тодор Кусев станал душата на три исторически събития за гр. Прилеп:

 

1. Организиране на еснафите в местен съюз;

2. Основаване на българско читалище там;

3. Изгонване на фенерските административни (духовни) органи от българските църква и училище6.

А ето и последователните действия по подготвянето и довеждането до успешен край на въпросните събития.

1. “Съединението прави силата.” Този завет, останал още от хан Кубрат, е валиден дори днес. Замогналите се занаятчии и майстори в гр. Прилеп добили състоятелност – основа за икономическа независимост и предпоставка за следващи действия по извоюване и на политическа независимост. Но тези производители имали един недостатък, който пречел да се предприеме каквото и да било в насока на борбата за независимост. Те живеели всеки сам за себе си и били неединни. Именно затова прозорливият Тодор Кусев се заел да отстрани тази слабост. С ентусиазъм и добра воля той запретнал ръкави и организирал всички манифактуристи (40 на брой) в съюз. Трудоемко, но плодотворно дело. Той организирал събрание, изработил устав и помогнал да си съставят здраво и функциониращо ръководство. Така сплотени, българските производители от града почувствали силата си, започнали да защитават икономическите и трудовите си интереси, да просперират. А това от своя страна допринесло да узрее в тях съзнанието, че по този начин могат да се борят и за другите си интереси – политически и национални. Самият Тодор Кусев отдавна разпалвал и насърчавал такова мислене у тях с проповедите и беседите си. И сега трудът му бил увенчан с практически резултат.

2. Изгонване на фенерските  гръцки власти от Църквата и училището.

След унищожената държавност на България през 1396 г.7 единствената институция, която продължавала да поддържа огъня на българското самосъзнание, била църковната. Това тя осъществявала по различни начини: чрез преписване и разпространение на литература, чрез пазене на историческата памет при богослужения и извън тях, чрез просветна дейност, подпомагане на будни българи, приютяване на хайдути или преследвани от властта и пр. Затова, стремейки се да обезличи българското население и постепенно да го превърне в гръцко (съобразно великоеладската си стратегия), Цариградската патриаршия унищожила през ХVІІІ в. Българската архиепископия в Охрид. Последната била духовно единоначалие и ръководство на българския народ дори и след турското му поробване. Оттук нататък Патриаршията започнала да поставя навред в управлението (по епархии) и по храмове (за богослужение) гръцки владици и свещеници. Това бил хитър ход, защото те водели проповедите и песните на гръцки; захванали да отварят училища за “просвета”, но също на гръцки и така твърде скоро щели да постигнат целта си – окончателно претопяване на българите от гърцизираните някогашни “ромеи”. Много българи дори започнали да вярват на идеологическите измислици на гърците, според които населението на Македония било “изцяло гръцко” (!?), но постепенно било приело българския език – езика на “някогашен” народ “груб, див и варварски”, който обаче бил изчезнал... Сега тези хора просто трябвало да се възвърнат към лоното на изначалния елинизъм, за да “възстановят” принадлежността си към него...

Макар с много трудности и гонения, българският заможен елит се противопоставял на тези машинации. Строели български килийни училища, финансирали будни българи да учат в странство, издигали български църкви. Така и големците от гр. Прилеп събрали пари и в средата на ХІХ в. построили българска църква  в града8. Но Цариградската гръко-византийска патриаршия естествено била против този акт на нежелана от нея независимост и решила да сложи ръка на тази църква. Чрез измислици и интриги издействала от турското правителство сградата да бъде предадена на гърчеещите се куцовласи (наречени още и “арумъни”).

Но когато гръцкият свещеник пристигнал там и за първи път повел църковната служба на гръцки език, по даден от Тодор Кусев знак българите (предварително наговорени) общо и единно започнали да скандират: “Нейкиме гръчки! Нейкиме гръчки!”9 Посрамен, свещеникът напуснал богослужението, а след това и града. По-късно същото се случило и при посещението на гръцкия епископ (владика – митрополит на цялата епархия). Така гръцките духовни власти били изгонени от града, което се е оказало и първа стъпка към църковна автономия в тази област. Тя пък станала предмостие и към бъдещата политическа независимост.

Фактически точно този случай е описал писателят Димитър Талев в романа си “Железният светилник”, а организаторът на този успешен църковен “бунт” – младият Тодор Кусев, станал прототип и на героя Лазар Глаушев от известната класическа четирилогия на споменатия автор10.

3. Друг начин да бъде погълнат и обезличен един народ е да му се отнеме възможността за негова собствена просвета и образование. А, както знаем, знанието прави човека силен и го освобождава от неграмотност, ограниченост и суеверие. Съществуващото в гр. Прилеп българско начално училище не било достатъчно, за да образова българите, някои от които по тази причина вече започвали да се гърчеят11. Затова трябвало да се действа бързо и Тодор се заел отново за работа. За кратко време основал в града Народно читалище “Надежда” и Неделно училище. Това определено била следващата стъпка към по-късната автономия на българския народ там и поредна спирачка за великогръцкото влияние.

4. В Евангелието се казва, че езикът е могъщо средство, което никой не може да укроти (има се предвид въздействието и влиянието на говора, речевата култура, която е съставна част от интелекта на човека). Тодор Кусев взел предвид и тази човешка особеност. С учредяването на Българската екзархия през 1870 г., от българските владици била създадена Народна църква на българите. На следната 1871 г. бил свикан и общ църковно-народен събор. В издадения за целта султански ферман12 поради гръцки патриаршески внушения не фигурирали представители от Македония. Затова и те не били поканени да присъстват на събора. Тази стъпка от страна на гръцките фанариоти много хитро и елегантно отцепвала въпросната българска област от процесите, насочени към църковна независимост в останалите земи на българите и създавала внушението, че Македония е територия (и население), различна от другите български земи и е подведомствена на Гръцката патриаршия. С течение на времето това би могло да се превърне в традиция и предпоставка великоеладците да заграбят окончателно тази област, за да я погърчат и да я превърнат в гръцка. Те отдавна подготвяли това, но възрожденските тенденции там започнали да осуетяват стремежите им. Сега те се опитвали отново да минат в настъпление, желаейки да се реваншират за гореописаното си поражение, превръщайки го в своя контраатака. Затова било жизненоважно да се реагира на мига и да се предотварати този техен ход. И така, македонски духовни лица официално не били поканени (чрез известяване и писма) да присъстват на първия български църковно-народен събор в Цариград през 1871 г. Но българите от тези наши земи разбрали за събора по друг, частен път. След общо наговаряне те побързали все пак да заминат и въпреки всичко да се явят там навреме. Както обикновено, от страх пред властта (която не позволявала присъствието там на македонците-българи) против тяхното участие се обявили някои от представителите на другите български области. Тогава младият Тодор Кусев пуснал в ход превъзходното си оръжие, риториката – умението да говори и блестящо да мотивира своята позиция, особено когато се отнася до националния български въпрос. Той се изправил и произнесъл пред събранието пламенна реч: “Нима ние, македонските българи сме по-малко българи от вас? И ние искаме да сме в тази църква. И кой може да се противопостави?... Ние, българите от Македония, сме на топа на устата... Вие не знаете що е “панелинизъм”13 и що е “духовно робство”... Докато те не изминат през нашите гърди и гробове, при вас не дохождат!... Жребието да държим отпора на силата му на техния елински натиск14 се е паднало нам, на македонските българи… Ние стоим на фронта, вярна стража на българското племе и в културно, и в национално отношение. Тъй, че трябва да сме тук и да присъстваме, заслужаваме го, а и вие ни го дължите...”

След такава желязна аргументация съборът приел единодушно и с аплодисменти македонските делегати. Това наглед дребно действие осигурило в църковно отношение единството на българите от всички земи в империята. Защото едно такова единство се отстоява и крепи само в офанзива и постоянство, с непрестанни усилия и доказателства, особено когато срещу него са насочени такива мощни и непрестанни атаки от страна на фанариотите и техните опити да ни разкъсат на части, та да могат по-лесно да ни погълнат като народ, погърчвайки15 всяка една от тях. Разединението сред народа ни винаги е действало в тяхна полза, а “съединението” – в наша.

5. След успешното приключване на събранието делегатите се завърнали по епархиите си. В Прилеп младият Тодор се заел да устройва духовно-религиозния климат. Изработил Правилник за реда и управлението на българската църковна община там, за правата и задълженията на настоятелството и съответните санкции при неизпълнение на поетите ангажименти; организирал избор на ръководство и водене на протоколна книга; сложил архива в ред. Изобщо погрижил се всичко да застане на мястото си, за да потече в града обществена активност, основа на която са действената църковно-народна администрация и добрият християнски живот.