FAIL (the browser should render some flash content, not this).
Bulgarian (Български)English (United Kingdom)

Съдържание брой 1 2002

News image

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ   ГОСТ Интервю с баронеса Маргарет Тачър Маргарет Тачър Държавническо изкуство. Размисли за с...

повече

България и краят на парадигмата на прехо

СТЕНОГРАМА на дискусията, организирана от редакционния екип на списание РАЗУМ, проведена на 18 март 2003 ...

повече

Исторически преглед на германската христ

Сред християнските партии в германската империя най-важна е основаната през 1870–1871 г. Партия на центъра. ...

повече
-
+
4
Кой е онлайн
В момента има 46 посетителя в сайта

Митрополит Методий Кусев и националният въпрос

 

Обаче плодовете на неговия живот и творчество, макар и не особено видими, са оставили своя вечен отпечатък предимно върху новата история на България и са я тласнали в определена положителна посока, върху основите на която ние днес живеем и творим. Някои от тези плодове, ползвани от нас наготово желая да предложа за разглеждане и анализ с този материал.

І. Общ поглед върху биографията му

Тодор Кусев (бъдещият монах Методий) е роден в гр. Прилеп през септември 1838 г. Отрано той и петимата му братя и сестра останали без баща, а по-късно и без майка. Били прибрани от съграждани, отгледани и изучени. Тодор станал идеен последовател на всепризнатия от населението на Прилеп и дори от турската власт будител и общественик Хаджи Ристе Дамянов – Логотет. Заветът на този човек бил: “Деца, вардете Бугарското... ” Той основал в града първото българско  училище, в което учил и бъдещият архимандрит Методий. Там като ученик малкият Тодор приел от влиянието на македонските български възрожденци – Райко Жинзифов, Григор Пърличев и др. След училище до късно разговарял, дискутирал със своите учители по въпроси от различно естество, като проявявал особен интерес към делата и съдбините на народа ни. Друг негов учител, Йордан Джинот, изнасял редовно беседи по история с думите: “Поистине нема по-величав от Болгарин... Должни сме да се жертваме за бракята наши пресладки Болгаре... ”

След поредна авантюра Джинот бил изгонен от града и заточен по настояване на гръцкия митрополит. Тогава младият Тодор заел неговото място на безплатен прилепски агитатор и пламенен проповедник за вярата2 и българската народност. Най-вече с упорито самообразоване овладял говоримо и писмено български, славянски и гръцки език. Знаел наизуст целият Платонов катехизис, познавал всички съчинения на Раковски, Славейковата “Гайда”, както и Българската история на Гаврил Кръстевич3. Това довело до събуждане, до възстановяване на народностното му самосъзнание и порастване на националното му самочувствие.

След като гр. Прилеп се издигнал като търговски център, в него се оформил заможен елит. Икономическата му независимост изиграла ролята на важен фактор за проява на възрожденските тенденции и личните качества на осъзналите се и по-будни люде, които се откроили измежду съгражданите си.

Добилите състоятелност от тютюн близки на Тодор Кусев го подпомогнали да отвори дюкян за платове. Скоро там започнали да се събират приятелите му –  негови съидейници и сподвижници. Обсъждали, споделяли мисли, желания, виждания и мечти. Естествено, централна тяхна тема били назрелите идеи на Българското възраждане и страданията на нашия народ под турско-османско и гръцко-фенерско4 “робства”. А тези идеи могат да добият смисъл само чрез индивидуалните успешни прояви на отделни личности – хора с необикновени дарования, които да застанат начело и да поведат останалите към общата свобода.

По-нататък Тодор Кусев участвал последователно в делегация на Първия български църковен събор в Цариград, а година по-късно и в изборите за български църковен глава. През 1873 г. станал монах, а скоро след това и протосингел на пловдивския митрополит Панарет. Намесил се дори в революционната борба с цел да бъде полезен на делото; огласил пред света турските зверства през Априлското въстание; изработил статистика на българското население в Европейска Турция; срещнал се през 1877 г. с губернатора на освободените български земи княз Черкаски и повлиял за подължаването на войната; опитал да осуети пагубния за народа ни Берлинския конгрес от 1878 г. През 1886 г. бил изпратен в Русия да учи в Киевската духовна семинария, а после и в Петербургската духовна академия. След завръщането си бил назначен за първи ректор на Българската духовна семинария в Цариград и т.н. Това са в най-кратък и най-общ план някои от по-важните моменти от живота на Методий Кусев, които допринесли за освобождението на България.

Заветна мечта на архимандрит (вече) Методий било да стане митрополит на цяла Македония5, но за съжаление тя не се реализирала, а последният и най-висок пост, който той заел в църковната йерархия, бил митрополит на Старозагорската епархия.

Въпросът за ролята и заслугите на този бележит български възрожденец по осъществяването на националния идеал на българите изисква по-внимателно проучване на някои от по-важните негови приноси, както и задълбочен анализ на мотивите и целите, средствата и крайния резултат от усилията му. Едва тогава можем да добием достатъчно пълна и компетентна представа за истинския размер и значението на делото на този апостол на Българското възраждане и истински радетел за българщината.

ІІ. Аспекти на личния принос на М. Кусев към националното самосъзнание на нас, българите.

Българското национално възраждане е един многопланов процес, в който са взели участие хора от различини нива, родове и съсловия. Този процес изкристализирал в църковно-народната борба за независимост, довела до учредяване на народностна Българска църква през 1870 г., а впоследствие и до осъществяване отчасти на революционните идеи на Раковски, Левски, Ботев и др. Към това трябва да отнесем и просвещаването на народа ни чрез: научна дейност, като тази на д-р Петър Берон, братя Миладинови и др.; училищна дейност– на Васил Априлов, Бачо Киро, Райко Жинзифов и др., както и на самостойна литературна дейност – на Иван Вазов, Петко Славейков, Добри Чинтулов и мн. др.

Именно тази просветно-революционна среда довела нашия народ до националното му пробуждане, последвалото го Освобождение и поради това – до запазването и оцеляването ни като смостоятелен народ с независима държава и култура до днес.

Митрополит Методий Кусев е един от основните участници в тези процеси – сам той двигател, инициатор и пряк участник в събитията, катализирали и предизвикали Освобождението ни, както и в борбите след това за отстояване и утвърждаване на постигнатото. Защото в една битка не е достатъчно просто да се постигне някаква победа, да речем просто придобивката “свобода”, но е необходимо после тя да се задържи и опази от контраатаки, да се отстои и съхрани докрай.

Ето някои ярки примери за неговата забележителна дейност:

Едва ли е възможно да опишем абсолютно всичко, което е извършил през  земния си път този велик българин и духовник, тъй като един бегъл поглед върху биографията и размера на неговата активност и плодотворност почти веднага ще ни убеди, че е живял сякаш поне три живота последователно. Затова по лична преценка ще опиша някои от по-важните и ключови неговите подвизи. Дейността на митрополит Методий, ще разделя на два етапа, като по-долу ще обясня основанията си за това: първи – допреди 1882 г.; втори – след 1882 г.

Преди 1882 г. Организаторска работа и пряка намеса, довели до осуетяване на едни или друга действия, враждебни на Българския идеал до 1876 г.

Участието, влиянието и активността на човека в този свят по принцип става на три нива:

а) в мисли, желания и мечти (те са първопричината на всичко следващо);

б) в думи, слова (в разговор, обмен, вербално разпространение на идеи и стремежи) и

в) в действие (на дело – практически резултат от предните две).

Очевидно това е било известно на младия Тодор, който още отра