FAIL (the browser should render some flash content, not this).
Bulgarian (Български)English (United Kingdom)

Едмънд Бърк срещу френската болест: крит

В историята на политическите идеи Едмънд Бърк е един от най-релефните и разпознаваеми мислители. От ...

повече

Исторически преглед на германската христ

Германската Партия на центъра Революцията от 8 и 9 ноември 1918 г. предизвиква шок сред привържениците ...

повече

За проф. Георги П. Генов и неговата Поли

Политическа и дипломатическа история на България През настоящата 2001 г. се навършват 80 години от хабилитацията ...

повече
-
+
4
Кой е онлайн
В момента има 44 посетителя в сайта

Митрополит Методий Кусев и националният въпрос

Очерк-изследване за дейността на един бележит “стар българин-македонец”

Вместо увод

Времето на посттоталитарния период в България е белязано със знака на разрушени основи на нашата националност и прекъсната вековна традиция. Традиция икономическа, политическа, културна, религиозна и даже историческа. Книжният ни пазар днес е залят от спомените на Чърчил, опита в дипломацията на Кисинджър; има френски енциклопедии по история, американско киноизкуство, западна търговия и мениджмънт, школи по европейски пъблик рилейшънс, за политика и ораторско майсторство и мн. др.

Това свидетелства за наличие на мощна чужда инвазия, изразена във всепроникващо културно влияние, но за съжаление е знак и за голямата инертност на нашето общество – инертност по заличаване на собствените ни български опит и идентичност и върху изтритото присаждане на чужди модели, често пъти непригодени към нашите условия и тъкмо по тази причина – неудачни.

В действителност в нашата по-нова история има предостатъчно личности, оставили своя дълбок положителен отпечатък върху живота ни, но под чуждо давление от последните 50 години паметта за тях е неразумно изхвърлена от общественото съзнание, а постиженията и опитът им са забравени. От изучаването на този техен опит нашите съвременници – интелектуалци, общественици и политически дейци (а и младежи – юноши и девойки), биха могли само да се обогатят и да израснат духовно, а оттам и целият останал български народ.

За живота и творчеството на един такъв бележит български деятел става дума в това непретенциозно изследване.

Българският национален въпрос

С този въпрос започва нашето битие, с него приключва и нашето съществувание. В него можем да разберем миналото на дедите си, да осмислим нашето настояще и да приготвим бъдещето за децата си. Без този въпрос няма нужен и адекватен отговор и на следните подвъпроси:

1. Кои сме ние?

2. Откъде идваме и как сме живели преди?

3. Какво сме дали на света?

4. Какво ще стане оттук насетне с нас?

5. Защо изобщо трябва да ни има, да живеем и да просъществуваме?

Ето затова е особено важно нашите и бъдещите поколения задълбочено да разглеждат плодовете на онези, които с живота и делото си са построили съвременна България и са дописвали българската история; да преоткрием тези техни плодове, да ги проучваме внимателно и да извлечем нужните заключения, за да не се налага да повтаряме фаталните грешки от миналото, а и да се поучим от знаменателните успехи на предците си. И по този начин, опирайки се върху опита им, да можем да допринесем за по-доброто бъдеще на себе си, на потомците и на нацията си като цяло.

Националният въпрос на българите се заключава в опазване, оцеляване, развитие и разпространение на българската нация и култура.

През време на Българското възраждане същият въпрос е обхващал стремежа на нашия народ към църковно-религиозно, политико-икономическо и културно освобождение от турско-османски и великогръцки ярем, който е щял да доведе до поглъщане, асимилиране на нас, българите, и до нашето постепенно изчезване като отделен, самостоен народ. Освобождението ни е трябвало да осигури това: българите да се спасят от тази насилствена асимилация и да поемат сами кормилото на свой собствен път на изграждане и развитие – път, избран и определен единствено от самостойната, лична наша българска воля, ненасилена и неманипулирана от никого, а определяна единствено от нашите собствени качества, дарования, традиции, както и от условията, при които живеем – условия, които сами ние създаваме и определяме.

В различните драматични ситуации, през които е преминал народът ни, националният въпрос на българите е добивал различни насоки и цели. Например с Берлинския конгрес от 1878 г., когато новоосвободената ни страна е безпощадно разпокъсана, българският национален въпрос прераства в стремеж към обединение на всички земи, населени с българи (на Балканския полуостров) както и на населението ни там под едно общо българско политическо и църковно управление в една държава, заобиколена със свои граници. А след 9 септември 1944 г. такова понятие като “български национален въпрос” почти престава да съществува, умишлено белязано в учебниците с пропагандния негативен знак на “фашизъм” и “шовинизъм”, направено от управляващите под съветски натиск.

Старозагорският митрополит Методий (познат повече като Методий Кусев1).

За живота и делото на този знаменит възрожденец, църковен предстоятел, виден общественик и народен будител не е писано много. Оживената му кореспонденция с държавни мъже, политици, интелектуалци, църковни дейци и обикновени граждани е запазена в Държавния архив като част от историята ни, но тя не е достатъчно проучена. Пламенните му проповеди, задълбочените монографии и щекотливите статии могат да се намерят из библиотеки и книгохранилища в отделни издания или в периодичния печат от онова време, но малцина са ги виждали, за да се заемат да ги извадят на бял свят и да ги разпространят.