FAIL (the browser should render some flash content, not this).
Bulgarian (Български)English (United Kingdom)

Can There Be An 'After-Socialism'?

The paper examines the problem of the Western reception of the legacy of communist regimes. ...

повече

Краят на модерността като регрес към про

Формите в изкуството записват историята на човечеството по-правилно, отколкото документите. Теодор Адорно Страхът изяжда душата. Арабска поговорка Преди ...

повече

Войната с Анибал или защо капитализмът н

Авторът разсъждава за ролята на ценностите в политиката. Според него само политическите партии, които имат ...

повече
-
+
4
Кой е онлайн
В момента има 44 посетителя в сайта

Исторически преглед на германската християндемокрация (1870-1918)

 

Наред с гвелфите, за “партикуларисти” се смятат и католически ориентираните елзасци. Пренасянето на “културната борба” в имперската провинция Елзас-Лотарингия, която е 2/3 католическа (през 1871 г. населението е 1,5 милиона, а през 1910 г. – 1,83 милиона жители), спъва католическото образование в училищата, силно защитавано от клира, възпрепятства силните училищни ордени и най-вече католическата преса. През 1874 г. католиците влизат в предизборен съюз с протестиращите срещу анексирането от 1871 г. републиканци, но този съюз впоследствие постепенно се разпада. До висока мобилизация на елзасци, гвелфи и поляци се стига по повод изборите през 1887 г. в Елзас – като знак на протест срещу военното съсловие и управленската политика на имперската провинция. До 1900 г. обаче не възникват никакви партии в днешния смисъл на тази дума и това е следствие от косвената избирателна система по френски образец, която важи до 1871 г. и е модифицирана при избора на националния съвет. Отделните депутати, сред които клирът е силно представен с 3-ма до 7 парламентаристи (46,7 % от мандатите за Берлин в периода 1874–1912 г.), дори не се присъединяват към Партията на центъра. През 1892 г. в Елзас се появява Народното сдружение за католическа Германия, последвано от създаване на други сдружения и активно развитие на съюзите на Виндхорст. В хода на създаването на една трипартийна система, включваща Партията на центъра, либералите и социаледмократите, на 26 февруари 1903 г. в Страсбург се конституира Елзаско-лотарингска национална партия (заимстваща програмата на Партията на центъра), начело на която е д-р Петер Бургубуру. С нейните 18 931 члена през 1914 г. (за сравнение социалдемократите имат 6500 члена) тя е най-голямата политическа сила в тази провинция, но остава разделена от Партията на центъра. През 1902 г. обаче четирима нейни депутати се присъединяват към фракцията на последната в Райхстага. На изборите за Райхстаг през 1907 г. най-вече немски говорещите лотарингци гласуват за кандидати, които в своята предизборна програма не само одобряват присъединяването към германската фракция на Партията на центъра, но и го извършват на дело. Със своята социална, икономическа и политическа програма елзаската Партия на центъра, която вече е съгласна с принадлежността на провинцията към Райха, не се отличава много от Либералната национална партия от 1903 г.; различията са най-вече в разбирането за положителните отношения между държавата и църквата, докато либералите и социалдемократите в Елзас твърдо се придържат към антиклерикализма.

“Съхраняването на полската народност” и социалните искания определят програмата на създадената през 1848 г. полска фракция в Пруския парламент, която се нарича Kolo Polskie (Полски кръг). През 1867 и 1871 г. нейните представители протестират срещу присъединяването на полските части от пруските провинции към Северогерманския съюз и съответно към германския Райх. Докато “културната борба ”, която в източните окръзи на Прусия се насочва срещу католицизма и едновременно с това срещу “полонизма” и полският език бива изтласкан от училищата, за да се прекъсне влиянието на клира, полските депутати обвързват защитата на принципа за националната идентичност с религиозната свобода. Двете полски фракции, ръководени от изтъкнати духовни лидери и хора с благородническо потекло, създават тесен съюз с Партията на центъра. Този съюз се доказва например в конфликта с позицията на Виндхорст за изгонване на общо около 30 000 поляци католици (20 000) и полски евреи (10 000) от Прусия през 1885 г. През това време папа Лъв ХІІІ, подтикван да преустанови “културната борба”, съгласно статута си на arbiter mundi, се въздържа да вземе отношение спрямо тази мярка и да я осъди, което бива остро критикувано в Полша. Малочислен брой полски фракции в пруския Парламент (12–17 мандата за периода 1890–1912 г.) и в Райхстага (14–20 мандата за същия период) с около 350 000 – 450 000 полски избиратели биха могли да са решаващи при гласуването на търговски, бюджетни и военни закони. В периода между 1890 и 1894 г. райхсканцлерът Лео фон Каприви е начело на една фаза на помирение: разпоредбите, отнасящи се до полския език и администрация, биват смекчени. Готовият на компромиси полски духовник и депутат Флориан фон Стаблевски е провъзгласен за архиепископ на Познан-Гнезна. Междувременно след 70-те години на ХІХ в. се оформя едно многолико полско народно движение, което извоюва промени в състава на дотогава аристократично-клерикалната фракция. Одобрението им за военния закон от 1893 г. предизвиква протестни събрания сред избирателите в Познан, Бромберг и Иновроцлав, така че обявилият се за запазване на флота Йозеф фон Кошиелски се отказва от своя мандат. След 1870 г. селските съюзи на Максимилиан Яковски (около 120 на брой през 1880 г.), които по време на “културната борба ” защитават майчиния си език, са отново възстановени; наред с радикално-демократичното народно национално движение през 80-те години на ХІХ в. се надига и църковно народно движение. По инициатива на Стаблевски през 1892 г. възниква Съюзът на Свети Изидор, който помага за осигуряване на работна заетост, появяват се и католически работнически съюзи (през 1913 г. в Познан-Гнезна възниква такъв съюз с 32 000 члена), които се ръководят от духовници. Наред с това се формират модерни еснафски сдружения по германски образец. Тези организации, в които влизат и католическите полски работнически съюзи от Рурска област, се обединяват през 1908 г. в Катовиц. В тяхната основа е залегнало позоваването на разпространяващата се в Гнезна-Познан енциклика Rerum novarum от 1891 г., на която се дължи и голямото участие на духовниците в полските сдружения. Тези и други народни движения (например дружествата “Гимнастик” и “Стража”, основани след 1905 г.) допринасят за това, Централният изборен комитет да се насочи и ориентира спрямо избирателите и да се заздрави чрез провинциалните предизборни комитети на Познан, Западна и Източна Прусия, Силезия и провинция Рейн, съответно Вестфален. Католическите духовници се кандидатират като представители на поляците и на Партията на центъра; между тях се стига и до двойни кандидатури (например в Горна Силезия през 1897 и 1912 г.). При последните избори за Райхстаг от 1912 г. Партията на центъра в Горна Силезия е склонна да сътрудничи с другите германски партии заради увеличаващите се успехи на полската агитация.

Християнските партии не оказват формиращо въздействие върху кайзерския Райх, но въпреки своите различия от гледна точка на демократичните развития, те дават импулси и полагат основи, които по своята същност утвърждават правовата държава и защитават свободата, като същевременно ограничават домогванията на неограничения етатизъм. Те се опитват да накарат държавата да бъде отворена към обществото. Като важен критерий за това те смятат отношението на държавата към църквата. Същевременно Партията на центъра и Баварската патриотична партия демонстрират отвореност спрямо малцинствата, които се позовават на принципа на определената от етническата принадлежност и езика националност или на историческото и регионалното своебразие. От самото начало се издигат претенции да се установи принципът на федерализма, който да се практикува в рамките на възможното. Съобразяването със социалната действителност и общественото доверие са много силни и зависят от тесните религиозни връзки на партията, но те не предопределят решенията, които са взимани в парламентарната група или от ръководството. Огромните различия между вероизповеданията и социалните групи, подобно на тези между Партията на центъра и консерваторите, не могат да се преодолеят. Основаващата се върху идеята за естественото право нагласа на Партията на центъра обуславя известната дистанция както спрямо благородническо-бюрократичното управление на държавата, така и спрямо национализма и социализма, макар че в Партията на центъра, сред гвелфите и елзасците, в крайна сметка тенденциите за интегриране в рамките на Райха се засилват и стават необратими.

превод: Мариана Малинова

БИБЛИОГРАФИЯ:

Bernhard, L. Die Polenfrage. Der Nationalitätenkampf der Polen in Preußen (1920).

Bachem, K. Vorgeschichte, Geschichte und Politik der Deutschen Zentrumspartei, Т. 1–9. (1927–1932, Ndr. 1967–1968).

Buchheim, K. Geschichte der christlichen Parteien in Deutschland (1953).

Blackbourn, D. Class, Religion and Local Politics in Wilhelmine Germany. The Centre Party in Württemberg before 1914 (1980).

Baechler, C.Le Parti Catholique Alsacien 1890-1939 (1982).

Loth, W. Katholiken im Kaiserreich. Der politische Katholizismus in der Krise des wilhelminischen Deutschlands (1984).

Becker, W. (ed.): Die Minderheit als Mitte. Die Deutsche Zentrumspartei in der Innenpolitik des Reiches (1986).

Hartmannsgruber, F. Die Bayerische Patriotenpartei 1868–1887 (1986).

Hiery, H. Reichstagswahlen in Reichsland. Ein Beitrag zur Landesgeschichte von Elsaß-Lothringen und zur Wahlgeschichte des Deutschen Reiches 1871–1918 (1986).

Aschoff, H.-G. Welfische Bewegung und politischer Katholizismus 1866–1918, Die Deutschhannoversche Partei und das Zentrum in der Provinz Hannover während des Kaiserreichs (1987).

Anderson, M. L. Windthorst. Zentrumspolitiker und Gegenspieler Bismarcks (1988, amerik. 1981).

Rettalack, J. N. Notables of the Right. The Conservative Party and Political Mobilization in Germany, 1876–1918 (1988).

Koch, G. Adolf Stoecker 1835–1909 (1933).

Bredohl, T. M. Class and Religious Identity. The Rhenish Center Party in Wilhelmine Germany (2000).


Преводът е направен по: W. Becker. 1870–1918. – B: W. Becker, G. Buchstab, A. Doering-Manteuffel, R. Morsey. Lexikon der Christlichen Demokratie in Deutschland. F. Schönning, 2000, 27–34.

[2] На изборите през 1887 г. Консервативната, Имперската и Националлибералната партия се обединяват в т. нар. “Картел на партиите”, за да може да се осигури необходимото мнозинство на правителството и да се прокарат законите на Бисмарк. (бел. прев.).

Назад