FAIL (the browser should render some flash content, not this).
Bulgarian (Български)English (United Kingdom)

Влошаване и прекъсване на руско-българск

Естествено Каулбарс държеше в течение, както своето външно министерство, лично министър Гирс, така и Азиатския ...

повече

Нашите автори

Томас Кародърс - вицепрезидент по научните изследвания към Carnegie Endowment for International Peace, Вашингтон; автор ...

повече

Fifty Years In Constantinople And Recoll

The text contains extracts from the eponymous book by Robert College President in Constantinople, George ...

повече
-
+
4
Кой е онлайн
В момента има 70 посетителя в сайта

Запазвайки човешкото измерение

В статията си “Краят на парадигмата на прехода” Томас Кародърс укорява общността на радетелите за демокрация, че продължава да се придържа към наивното и остаряло схващане за демократизация в държавите, намиращи се в политически преход. Тази “парадигма на прехода”, според Кародърс, е довела онези, които изработват политическите курсове, до невярна оценка на политическата ситуация в много държави и това е породило неправилни или неефективни програми за подпомагане на демокрацията.

Кародърс е направил още един сериозен принос към политическата дискусия по важна тема. Докато тези от нас, принадлежащи към общността, подпомагаща демокрацията, не винаги са съгласни с всички виждания на Кародърс, ние сме облагодетелствани, че можем да извлечем полза от подобна конструктивна критика. Неговите оценки често са разпалвали много полезна дискусия в Националния демократичен институт (NDI) или в други подобни организации. Все пак много от последните критики на Кародърс изискват преразглеждане.

Първоначално бях изкушен просто да се съглася с критиката на Кародърс и след това да развия тезата, че тези, които имат опит в изграждането на демокрацията, като NDI, например, не са извършвали греховете, които той изброява. Моята цел обаче не е да защитавам определени програми или организации като NDI, а по-скоро да предложа по-обща защита на тези, които прилагат на практика и финансрат демокрацията. Защото моделът на “радетелите за демокрацията”, който Кародърс представя, е често също толкова опростен, колкото и парадигмата, която според него те сляпо следват. Няма да помогне на този дебат (и ще е прекалено самоцелно) да се опитам да пренебрегна NDI и да се присъединя към упреците на Кародърс по отношение на някаква група анонимни радетели за демокрацията.

Слабото място в аргументацията на Кародърс се състои в това, че подпомагащите демокрацията стигат до извода, че много държави са в преход към демокрация, въпреки наличието на ясно доказателство за противното. В случай че, според Кародърс, повечето държави, намиращи се в преход, всъщност попаднат в обширната “сива зона” между диктатурата и либералната демокрация, тогава международно подкрепените програми за подпомагане на демокрацията в тези държави в най-добрия случай са наивни, а в най-лошия – погрешно насочени. Кародърс твърди, че с придържането си към подвеждащата “парадигма на прехода”, тези, които подпомагат демокрацията, налагат опростено и прекалено оптимистично решение на един сложен проблем. Доколкото това изобщо е така, Кародърс трябва да бъде приветстван, че посочва проблема. Но организации като NDI от много време се противопоставят на прекалено опростените рамки и шаблони, които Кародърс представя.

И все пак радетелите за демокрацията може и да не се движат в чак толкова погрешна посока, както Кародърс твърди. Подпомагането на демокрацията е задача, насочена към някаква кауза, която изисква определена доза оптимизъм и ентусиазъм, но това не бива да размива твърдата линия на реализма, следвана при  планирането на програмите и осъществяването им. По-голямата част от организациите, които подпомагат демокрацията, виждат това подпомагане като последната съставна част от комбинацията между чуждестранна помощ и инициативи за развитие, които включват икономически и социално-икономически компоненти. NDI и други организации са наясно, че политическата ситуация по света е комплексна и непостоянна. Ние работим, за да открием специфичните препятствия за държавите и да вземем в предвид културата, традицията и историята при изготвянето на програмите. Ние също така познаваме и “следващото поколение проблеми”, с които Кародърс се занимава. Те включват инициативи срещу корупцията, икономически реформи, реформи във финансирането на политическите партии, тяхното обновяване и модернизиране и развитието на информационните технологии. Освен това насърчаването на политическото участие сред жените, младите и малцинствата, както и развитието на връзките между гражданите и служители на изборни длъжности, са необходими, за да се намалят апатията и недоволството сред избирателите.