FAIL (the browser should render some flash content, not this).
Bulgarian (Български)English (United Kingdom)

Съдържание брой 1 2002

News image

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ   ГОСТ Интервю с баронеса Маргарет Тачър Маргарет Тачър Държавническо изкуство. Размисли за с...

повече

Социално-етически възгледи на митрополит

ЦЪРКОВНА И ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ Митрополит Методий е роден през 1838 г. в град Прилеп, Македония, под ...

повече

Модерните принципи на Аденауер

В мразовитата утрин на 6 декември 1918 г. британска пехотна бригада, предвождана от елитния ІІІ ...

повече
-
+
4
Кой е онлайн
В момента има 43 посетителя в сайта

Интервю с баронеса Маргарет Тачър

Въпрос: Защо избрахте да се присъедините към Консервативната партия? Бихте ли ни казали нещо повече за произхода на вашите политически идеи и убеждения? Има ли някакви събития или личности, които смятате, че са оказали най-голямо влияние върху формирането на Вашата политическа ориентация?

Отговор: Никога не бих могла да бъда нещо друго освен консерваторка. За мен Консервативната партия представлява пътя на свободата. Моят баща - бакалин и кмет на родния ми град Грантъм - бе твърд консерватор. Естествено от ранна възраст виждах политиката през неговите очи. Никога не съм имала никакви съмнения, че социализмът е вредно учение, така както никога не съм се съмнявала, че най-сигурната преграда пред него са индивидите, готови да поемат отговорност, здравите семейства, религиозната вяра и местните общности с дълбоко вкоренено чувство за граждански ценности. Това бе средата, в която израстнах и политическите ми убеждения бяха формирани от нея.

Въпрос: Има ли някакъв конкретен момент в миналото, когато взехте решение да станете политик? Каква беше мотивацията Ви, за да вземето подобно решение?

Отговор: Спомням си много ясно кога ми “просветна”, че ще преследвам политическа кариера - нещо твърде необичайно за момиче със сравнително скромен произход като моя. Бях се върнала след следването си в родния си град и след някакво парти един приятел каза, че сигурно искам да се занимавам с политика. “Така е” - отвърнах аз. Това бе първата стъпка по един дълъг път.

Въпрос: Вие изиграхте важна роля във вътрешно-политически план в много трудни времена. Давахте ли си сметка за обхвата и дълбочината на промените, които започвате? Очаквахте ли нещата да отидат толкова далеч за толкова кратко време?

Отговор: Ние знаехме какво трябва да се направи. Знаехме какво трябва да се промени. Но не знаехме колко време ще бъде нужно - истината е, че не можехме да знаем, защото правехме нещата за първи път. Нито един политик в условията на демокрация не се бе опитвал да даде заден ход на социализма, който преди това е имал такова влияние в страната му, каквото социализмът имаше във Великобритания през 70-те години.

Въпрос: Ние всички помним известната реч на Роналд Рейгън, когато той нарече Съветския съюз “империя на злото”. Но много българи помнят също така и истеричната реакция на тази фраза от страна на тоталитарната пропаганда по това време. Защо Съветите бяха толкова разстроени от тези три прости думи?

Отговор: Това, което Съветите не можаха да понесат, бе, че президентът Рейгън каза истината. Съветският съюз наистина бе империя - той не бе “съюз на републики”, а представляваше държава, основана на военни завоевания и поддържана със сила. И тя наистина бе зла. Отвратително е да лишаваш хората от тяхната свобода, от тяхната идентичност, а в милиони случаи - и от живота им; но точно това направи комунизмът. Президентът Рейгън каза, че Западът е въвлечен в морална битка; и понеже моралните битки не признават компромис, то това бе лоша новина за Съветите.

Въпрос: Вие публично сте изразявали своите притеснения, че хората ще забравят какво се случи през 80-те след като ревизионистите пренапишат историята. Вие пишете и за преднемереното омаловажаване на Вашата роля и на тази на Рейгън и Кол, както и за неразбирането на ролята на Горбачов. Как да отдадем дължимото на историческата истина? Кой бе “архитектът на промените”?

Отговор: Роналд Рейгън бе главният архитект на победата в Студената война. Другите, както и аз, също имаха своята роля. Това е вярно и за президента Горбачов, но важната разлика в неговата роля е, че президентът Рейгън и аз знаехме съвсем точно къде отиваме и накрая пристигнахме, където искахме. За разлика от нас, президентът Горбачов постигна разрушаване на комунизма, докато всъщност се надяваше само да го реформира и съживи. Това не е твърде сложна мисъл. Някои коментатори-ревизионисти обаче не желаят да я възприемат.

Въпрос: Съществува някаква обща убеденост, че Русия ще осъществи свой уникален преход след комунизма, който ще се различава от тези в източно-европейските страни. Какво мислите за икономическите реформи в Русия? Трябва ли Русия да се присъедини към НАТО?