FAIL (the browser should render some flash content, not this).
Bulgarian (Български)English (United Kingdom)

Интереси или ценности

Въпросът интересите или ценностите трябва да се приемат като критерий за научно определение на властта ...

повече

The Legislation - Caught Between Law And

This article aims at revealing the social nature of a historically produced fact: the emergence ...

повече

Исторически преглед на германската христ

Сред християнските партии в германската империя най-важна е основаната през 1870–1871 г. Партия на центъра. ...

повече
-
+
4
Кой е онлайн
В момента има 28 посетителя в сайта

Интереси или ценности

Въпросът интересите или ценностите трябва да се приемат като критерий за научно определение на властта и политиката засяга самата същност на политическата теория, тъй като “власт” и “политика” са нейни основни категории. На пръв поглед отговорът на този въпрос изглежда предрешен - още от Макиавели и Хобс модерната политическа мисъл схваща политиката като тази обществена сфера, в която изразените от индивиди и групи разнообразни интереси се конкурират и регулират чрез държавната власт. Представата за връзката между интереси и политика като азбучна истина се затвърждава от сентенции като “Великобритания няма вечни приятели, а има вечни интереси” или “Властта корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно”. В “глобалното село” на съвременния информационен свят вече няма място за традиционното тайнство на властта и политиката, забулено зад красиви думи като “Общо благо”, “Справедливост” или “Обществен идеал”. Масовата политика и масмедиите успешно убеждават хората че зад политическата власт стоят по-открито или по-прикрито интересите на значими социални субекти.

Без да оспорвам тази истина на всекидневното политическо съзнание ще се опитам да покажа, че тя е недостатъчна за научния политологически анализ. По-мощно обяснително понятие от интересите са ценностите. Оттук и налагащия се от само себе си извод, че базираните на ценностите теории, които стоят в дясно на политическия спектър, логически са по-силни от основаните на интереса предимно “леви” теории като, например, марксизма.

Дефиниции на властта

Доказателството на тази теза задължително изисква анализ на някои дефиниции на властта. Първата от тях (и изобщо първа в историята на политическата мисъл) принадлежи на бележития британски философ от XVII век Томас Хобс. Тя гласи: “Властта на човека ( а не силата, както е неточният превод в българското издание - б.м.) общо взето са средствата, с които той разполага, за да добие в бъдеще някое явно благо”. Благото е предметът на нашето желание. Самата власт като средство също може да стане цел и като такава - обект на апетит или желание. Пред лицето на чуждата власт всеки индивид според Хобс се стреми да увеличава властта си, защото животът в “естественото състояние на индивидите” е война на всички против всички. Властта на единия индивид се съпоставя и измерва с властта на другия както силата във физическия свят се съпоставя с друга приложена към нея сила. Този количествен израз на властта е отбелязан от Хобс още в следващото изречение, където той определя “естествената власт” като “превъзходство на способностите на тялото или ума, като необикновена физическа сила, хубав външен вид, благоразумие, умение, красноречие”. Хобсовото определение на властта като притежавано от индивида средство за постигане на бъдещи резултати ни насочва към нейния атрибутивен характер. Тя се схваща като притежание, подобно на богатството или като свойство на човека наред с другите особености на неговия ум или тяло.

Три века по-късно друг голям британски философ предлага сходен анализ. Бъртранд Ръсел пише: “Властта може да се дефинира като производство на възнамерявани резултати”. Така тя е количествено понятие и може да се измерва с броя на желанията, които човек постига - ако двама души постигнат еднакви желания, никой от тях няма повече власт от другия. Макар да няма точни средства за сравнение между различни видове желания, може да се каже, че А има повече власт от В ако постигне много възнамерявани резултати, а В - само няколко.

И в двете дефиниции става дума за постигане на определени цели, за успешно въздействие върху обект без той да се конкретизира. Субектът на въздействието също не е изяснен макар Хобс да говори за “властта на човека”, защото някои животни също разполагат със средства да постигнат свое благо или да продуцират желани резултати когато, например, откъснат банан или застигнат плячка. Двамата англичани обръщат внимание само на широкия аспект на проблема, на “властта да...” без да изследват “властта върху...”, неговия специален социален аспект. Ние имаме власт да преплуваме океаните или да отглеждаме пшеница, но когато говорим за властта си над природата се изразяваме метафорично. В нашата екологична епоха често горчиво се убеждаваме в обратното - колко сме зависими от природата и как тя си “отмъщава” за необузданите ни претенции към нея.

Ръсел е по-прецизен от Хобс защото слага ударението върху процеса, върху произвеждане на резултатите, а не върху средството, което като средство на самата власт Хобс не може да отдели от нея. Например и властта, и богатството са средства макар второто да е средство на първото. Но и неговото понятие си остава инструментално, защото Ръсел схваща средствата на властта (богатство, въоръжение, авторитет и др.) като нейни форми. Така притежаването на инструменти на властта се отъждествява с нейното притежаване. Освен това лорд Ръсел напълно пренебрегва различията между понятията “власт”, “влияние” и “сила”, защото очаквани резултати могат да се произведат с упражняване както на власт, така и на сила. Креспини основателно припомня, че човешките тела могат насила да бъдат премествани от едно място на друго, да бъдат хипнотизирвани и накарани да отговарят на чужди желания. Тогава ние имаме власт да ги преместваме и хипнотизираме, но нямаме власт върху човека. Това е така, защото човекът е първо субект, а после - тяло. Патридж добавя, че според Ръсел хирургът има власт над моето тяло, но не бихме казали, че има власт над мене. Жалко, че от този сполучлив пример той не извежда една съществена теза за теорията на властта: хирургът няма в случая власт над мен, защото аз не се съотнасям с него, защото липсва отношение на субекти.

Въпреки посочените слабости заслугата на Хобс и на Ръсел към изследванията на властта е двустранна: първо, с определянето на властта като въздействие и второ, с въвеждането на критерий за преднамереност на това въздействие.