FAIL (the browser should render some flash content, not this).
Bulgarian (Български)English (United Kingdom)

Българската десница и конституционният в

Авторът лансира идеята, че след като прочитът на българската модерна история е бил “почти изцяло ...

повече

Краят на парадигмата на прехода

През последната четвърт на XX век тенденциите в седем различни географски региона се сляха в ...

повече

Интервю с баронеса Маргарет Тачър

Въпрос: Защо избрахте да се присъедините към Консервативната партия? Бихте ли ни казали нещо повече ...

повече
-
+
4
Кой е онлайн
В момента има 34 посетителя в сайта

Книги

Дневници на учредителното събрание от 1879 г.Дневници на учредителното събрание от 1879 г.

Съставителство и коментар: Веселин Методиев

(Изтегли ) - 4MB

Тази книга е посветена на първия български Парламент. Тя съдържа оригиналните прото¬коли от неговите заседания, придружени с кратък коментар.

Този първи български Парламент е известен като Учредително събрание. Това е забележително събитие в изграждането на модерната ни държава. От 10 февруари 1879 до 16 април 1879 г. във Велико Търново се събират нота-билите, както ги наричат Великите сили. Те - нотабилите, първенците трябва да приемат първият документ на съвременна България - Конститу¬цията. Това тяхно задължение е записано в международното споразумение, определящо възникването на Българското княжество - Берлинския договор. Великите сили дават своето съгласие за една нова държава на Балканите, ко¬ято да направи своя избор между европейския държавен път и източните лъкатушения.

За правителствата на Великобритания, Франция, Германия, Русия е било изключително любопитно дали българите ще се справят с тази задача. Пре¬дизвикателството е било огромно. След дългия период без своя държава, под чужда власт, изведнъж да възкресиш средновековния си идеал, и то във вре¬мето, когато се оформят и се изграждат съвременните европейски страни, т.е. националните държави. Това е равносилно на обществен подвиг.

Свършеното тогава е основание за дълголетна гордост. На практика имен¬но във Велико Търново през 1879 г. българските политици правят европей¬ския избор за модерна България. Те вписват нейното държавно устройство в рамките на водещия принцип - върховенството на закона. Това е пътят към гражданското общество и парламентарната демокрация.

Веселин Методиев

СТУДЕН МИР - Новият империализъм на РусияСТУДЕН МИР - Новият империализъм на Русия

(Изтегли ) - 2,5MB

Тази книга е замислена с цел да дешифрира външната политика на Русия към новите демокрации от Централна и Източна Европа след разпадането на Съветския съюз. В нея се твърди, че при президентството на Владимир Путин, Москва отново е предявила и е дала нови сили на своите неоимпериалистически амбиции към съседите си и се е ангажирала с възстановяването на една силна държава и експанзивна „сфера на влияние" в огромния евразийски регион.

За да може Русия да постигне една степен на международна стабилност, тя би трябвало да стане постимперска държава, основаваща се на националния принцип, подобно на Великобритания, Франция, Испания и Австрия след рухването на техните империи. Главният проблем на Русия, който представлява заплаха за суверенитета на многобройните й съседи, е невъзможността или нежеланието да изко-ве една различна национална идентичност и ясно да определи границите на своето териториално пространство.

За да стане Русия национална държава, управляващият руски елит би трябвало да смъкне от себе си всякакви панславистки и евразийски претенции или други месиански амбиции, амбиции за държавно разширение и амбиции да бъде Велика сила, изразени под формата на „национални интереси". Само такава драстична преориентация би предоставила на Москва възможности за изграждане на доверие, равенство и сътрудничество със страни като Украйна, Полша, България или Румъния. Такава стратегия в крайна сметка би спомогнала Русия да стане по-стабилна и демократична държава. Звучи парадоксално, но Русия тогава би била по ефективна в проектирането на своите истински интереси, без да провокира безпокойство по отношение на нейните цели и противопоставяне на нейните политики.

За съжаление администрацията на Кремъл продължава да таи рандиозни амбиции, основаващи се на историческо величие и упорити паранои. В резултат на това демокрацията и стабилността са пожер-твани за сметка на проектирането на сила и изграждането на империя. Съществува бездна между това, какви отношения Русия би трябвало да има със съседите си и какви са те в действителност. Намесата в местната политика, впускането в енергиен шантаж, манипулирането на етнически и сепаратистки движения, превръщането на значителни икоnкомически инвестиции в дългосрочно политическо влияние, както и непрестанното атакуване на уж „русофобски" политици не печелят симпатията на другите столици по отношение на правителството в Москва.

Повечето от близко разположените държави са разбрали, че Кремъл на Путин е изцяло отдаден на възстановяването на една нова империя през „Евразия", като доминира над своите близки съседи, неутрализира опозицията на бившите сателити и изгражда съюзи с по-големи държави, които могат да разширят глобалната роля на Русия и да облагодетелстват нейното продължаващо съперничество със Съединените щати. Въпросът е, как възстановените европейски демокрации, които работят със своите съюзници в НАТО и ЕС, биха могли да се противопоставят и да неутрализират негативните влияния на Русия, като същевременно сферата на евро-атлантическата сигурност продължава да се разширява на изток. Като разглежда опасността, тази книга прави опит да предложи и лекарство срещу нея.


Януш Бугайски, Вашингтон, март 2006 г.

Европейската съвест и тоталитаризмът: дискусии и исторически извориЕвропейската съвест и тоталитаризмът: дискусии и исторически извори

(Изтегли ) - 5MB

Книгата „Европейската съвест и тоталитаризмът. Дискусии и исторически извори" се издава от Институт „Разум" и представя една гледна точка към историята на тоталитарните системи на XX век. Тя е предназначена за учителите по история в основното и средно училище. Включените в нея статии и исторически извори имат за цел да подпомогнат учителите при преподаването на историята на XX век по един обективен и документално подкрепен начин,

В книгата е поместена и стенограмата от кръглата маса на тема „Изучаване и преподаване на историята на тоталитаризма", проведена в рамките на годишната конференция на департамент „История" на Нов български университет, в която взеха участие учители по история и университетски преподаватели. Тази кръгла маса завърши поредица от дискусии, посветени на необходимостта от изменения на държавните образователни изисквания по история и тя обобщава повдигнатите проблеми и направените предложения.

 

Списание РазумСписание "Разум"

ТЕОРЕТИЧНО СПИСАНИЕ ЗА ПОЛИТИКА И КУЛТУРА