FAIL (the browser should render some flash content, not this).
Bulgarian (Български)English (United Kingdom)

Демократичният път

Когато за пръв път прочетох съчинението на  Томас Кародърс, се съгласих с всичко или с п...

повече

Духът гдето липсва... Проблеми и решения

Статията поставя въпроса за трудностите, с които се сблъсква водещата дясна партия в България - ...

повече

Свободният университет или цената на пра

1. Проблемът: одържавяването на частното Настоящият анализ е базиран върху историята на Свободният университет – пър...

повече
-
+
4
Кой е онлайн
В момента има 41 посетителя в сайта

Интервю с Питър Бъргър

Питър Бъргър е професор по социология и теология в Бостънския университет. Роден в Австрия, той емигрира в Америка и получава магистърска и докторска степен в нюйоркския университет New School for Social Research. Впоследствие става почетен доктор на Университета “Лойола”, Колежа “Вагнер”, Университета в Нотр Дам, Женевския университет, Мюнхенския университет и Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Питър Бъргър е публикувал множество книги и статии преди всичко в областта на социологическата теория и социология на религията. От 1984 г. е директор на Института за култура, религия и международни отношения към Бостънския университет. Институтът представлява изследователски център, занимаващ се със систематичното изучаване на икономическото развитие и социално-културните промени в различните части на света. Проф. Бъргър посети България по покана на Българската социологическа асоциация през май 2004 г., като по време на посещението си участва в няколко научни срещи и получи титлата “почетен доктор” на Софийския университет. За възможността да вземем интервю от изтъкнатия учен сме задължени на проф. Георги Фотев и проф. Георги Димитров.

Светослав Малинов: Да започнем от факта, че на много ранна възраст се премествате от Европа в САЩ. Кажете ни нещо за различията между Европа и САЩ. Нямам предвид различията в религиозните практики и множество други специфични дейности, обсъдени в книгите Ви, а по-скоро основите на ежедневието и етиката на работното място – особено в университетите.

Питър Бъргър: Различията са големи, но е необходимо да се зададе въпросът: с коя европейска страна се прави сравнението. Самият аз съм от Австрия, така че сравненията, които правя, обикновено се насочват към Централна Европа и най-вече към Австрия. Различията са огромни. Първото очевидно различие е между голямата и малката страна. Самљ по себе си то е много съществено. Смятам, че от гледна точка на професионалния ми живот, същественото различие се крие в нещо, доведено до крайност в Австрия, та дори и в по-големите страни като Германия и Франция – академичният и интелектуалният живот е много по-бюрократизиран и зависим от държавата. В Америка академичната култура е изключително свободна и предприемаческа по дух, което много ми допада. През 1985 г. създадох изследователски център, който продължавам да ръководя и до сега. Самият той е много интересен пример за това, как се е създал и как е бил основан, като се има предвид, че такова нещо би било невъзможно в Австрия и почти невъзможно в повечето европейски страни.

С. М.: Наричат Ви “един от защитниците на капитализма”. Докато очаквахме посещението Ви, в България се говореше, че ще идва Питър Бъргър – световноизвестен социолог, който не е с леви убеждения. Как се чувствате в тази роля? Какво значи да бъдеш защитник на капитализма?

П. Б.: Нека наистина потвърдя, че съм защитник на капитализма и със сигурност нямам леви убеждения, а като се има предвид нетрадиционната –макар и ненапълно – природа на западната интелигенция, не бих казал, че съм единственият. Разбира се, атмосферата в Западна Европа и Северна Америка, може би в по-малка степен в България, но със сигурност в страните, които никога не са изпитали социализма на свой гръб (нека така ги определим), е такава, че интелигенцията все още клони повече или по-малко наляво. Дори и да се е отказала от марксизма и социализма в по-тесен смисъл, сърцето є е още в левицата, а това, което се ражда като резултат, са нови идеологически съзвездия, нито едно от които не ми допада. С други думи, приемам предложеното описание на моята позиция.

С. М.: Бих отбелязал, че според скромните ми наблюдения българските интелектуалци също хранят подчертано леви убеждения. Откроява ли се тук някаква обща тенденция интелектуалците да се противопоставят на капитализма, особено интелектуалците в социалните науки? С какво би могъл да се обясни този факт?

П. Б.: Вижте, при анализа на политическото поведение често най-вулгарната хипотеза се оказва най-правилната – според мен. Вулгарната хипотеза в този случай е свързана с личния интерес. Малко са интелектуалците, които предлагат услугите си на свободния пазар. В Европа, та дори и в Съединените щати, те се осланят на най-различни държавни програми и затова интересите им диктуват леви убеждения. “Левите убеждения” означават, че човек не предлага услугите си на свободния пазар. Ако зависиш от най-различни субсидии или каквато и да било друга помощ от държавата, разбира се, че ще бъдещ защитник на етатизма, а не на капитализма. Мисля, че този фактор не е без значение. Има и още нещо – интелигенцията от самото си създаване в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. винаги е виждала себе си като противник на буржоазията. Буржоазният живот се е приемал като пълна противоположност на свободния дух на интелектуалеца. Струва ми се, че този илюзорен образ на Аз-а се е пренесъл и в академичния живот, така че дори и в Съединените щати има професори, чийто доход надвишава този на повечето бизнесмени, и въпреки това те се се изживяват като членове на потискана маргинална група бохеми с антибуржоазен нрав – някой ги беше определил като революционери на щат в университета. Второто обяснение е по-малко вулгарно, но също има своето значение.

С. М.: Нека преминем към някои от идеите в книгите Ви. Определяте себе си като неовеберианец. Аз не съм специалист по Вебер, но като лектор по политическа теория имам известна представа от дебатите около интелектуалното му наследство – знаете, че много от тълкуванията му бяха отречени… Каква е същината на неовеберианството днес?